В този епизод ни гостува Надежда Груева, директор на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ - Стара Загора и член на Управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация. С нея си говорим за настоящето и бъдещето на библиотеките, какви са заблудите, свързани с тях, какво може да се прави в една библиотека, освен да се заемат книги, защо не е секси да си библиотекар в България, какво е библиотерапевт и още много суперинтересни теми в интервюто. Преди това споделяме какво четем в момента: говорим си за пристрастяващата сила на технологиите, описана от Адам Алтър в Irresistible: The Rise of Addictive Technology and the Business of Keeping Us Hooked (преведена и на български в издание на „Хермес“), за сочната, хипнотизираща проза на Анджела Картър в сборника ѝ с разкази Black Venus и не само. Тъпите шеги преобладават за сметка на смислените препоръки, а в „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем палавия Сонет 136 от Уилям Шекспир, преведен от Евгения Панчева и наличен в двуезичното издание „Поезия“ на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Ти също може да го прочетеш по-долу.
В този епизод ни гостува Надежда Груева, директор на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ - Стара Загора и член на Управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация. С нея си говорим за настоящето и бъдещето на библиотеките, какви са заблудите, свързани с тях, какво може да се прави в една библиотека, освен да се заемат книги, защо не е секси да си библиотекар в България, какво е библиотерапевт и още много суперинтересни теми в интервюто.
Преди това споделяме какво четем в момента: говорим си за пристрастяващата сила на технологиите, описана от Адам Алтър в Irresistible: The Rise of Addictive Technology and the Business of Keeping Us Hooked (преведена и на български), за сочната, хипнотизираща проза на Анджела Картър в сборника ѝ с разкази Black Venus и не само. Тъпите шеги преобладават за сметка на смислените препоръки, а в „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем палавия Сонет 136 от Уилям Шекспир, преведен от Евгения Панчева и наличен в това прекрасно издание. Ти също може да го прочетеш по-долу.
Други книги, които споменаваме:
И Сонет 136 от самия Уилям Шекспир:
Душата ти щом близостта ми стряска,
„това бе мойта воля“, прошепни.
Тя знае, срещаш волята си с ласка.
Любов, с любов молбата изпълни
и ще те пълня с воля до насита,
със воли пълна, аз — една от тях.
Сред многото едното се зачита
за кръгла нула просто, проумях.
О, нека да се скрия в множеството,
макар и за едно да съм броен.
За нищо имай вътре в теб едното,
щом прави нещо твойта нула с мен.
Аз воля съм и в името си скрил.
Обичай ме, защото съм Уил.
Превод: Евгения Панчева
Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0