Докато ви готвехме специалка, произведохме цял-целеничък епизод, без да искаме. Той все пак е специален поради привидно нишовата тема, но всъщност е общочовешки и универсален, защото главният герой в този епизод е пуснал коренчета из почти цялата световна литература от 1616 г. насам. Поканихме големия англицист и преводач проф. Александър Шурбанов, за да си говорим за Уилям Шекспир – човека, драматурга, актьора, предприемача, мистерията, гласа на английския ренесанс, който продължава да кънти през вековете. Какъв ни е Шекспир и защо ни е да знаем повече за него, защо няма друго такова чудо в световната литература, как и защо е актуален 400 години по-късно, как филизите на творчеството му достигат и до България, как и защо да го четем днес и още в интервюто. В нашата част избухваме с италианско кино, българска лагерна литература, мечешки мемоари и есенна разходка с американска поетеса. Приятно и благодарим!
Докато ви готвехме специалка, произведохме цял-целеничък епизод, без да искаме. Той все пак е специален поради привидно нишовата тема, но всъщност е общочовешки и универсален, защото главният герой в този епизод е пуснал коренчета из почти цялата световна литература от 1616 г. насам. Поканихме големия англицист и преводач проф. Александър Шурбанов, за да си говорим за Уилям Шекспир – човека, драматурга, актьора, предприемача, мистерията, гласа на английския ренесанс, който продължава да кънти през вековете. Какъв ни е Шекспир и защо ни е да знаем повече за него, защо няма друго такова чудо в световната литература, как и защо е актуален 400 години по-късно, как филизите на творчеството му достигат и до България, как и защо да го четем днес и още в интервюто. В нашата част избухваме с италианско кино, българска лагерна литература, мечешки мемоари и есенна разходка с американска поетеса. Приятно и благодарим!
Малка част от богатата биография на нашия гост:
Първи публикувани стихотворения – към края на гимназията,1957 г. в сп. „Родна реч“; последни в периодиката – сп. „Съвременник“, 2025 г. Първа поетична книга – „Третата ръка“ (1977 г.), последна – „Закуска с нар“ (2021 г.). Поетични книги в превод на други езици – издадени в САЩ (2002), Северна Македония (2016), Италия (2019), Испания (2024).
Първи значителен поетичен превод – Джефри Чосър, „Кентърбърийски разкази“ (1970 г.). След това – Милтън, Шекспир, Марлоу, Джон Дън, Колридж, Рабиндранат Тагор, Дилън Томас, стихове и проза за деца. Последни преводни книги: „Потомството на Чосър“ (англоезична поезия от XIV до XXI в.) и Алфред Тенисън, „Инок Ардън“.
Първа литературоведска книга – „Ренесансовият хуманизъм и лириката на Шекспир“ (1980 г.); последна: Shakespeare’s Lyricized Drama (2010 г.).
Професор, доктор на филологическите науки, почетен доктор на университетите на Съри и Кент, Великобритания. Преподавател по английска ренесансова литература в Софийски университет 1971-2009 г. Носител на Почетния знак на Софийския университет с огърлица. Лектор по български език и литература в Лондонския университет и в Калифорнийския университет, Лос Анджелис.
Изборни длъжности: ръководител на Катедра „Английска филология“ и декан на Факултет „Класически и нови филологии“ на Софийски университет; член-учредител на Съюз на преводачите в България, Сдружение на български писатели и European Shakespeare Research Association; учредител и пръв председател на Българско дружество за британски изследвания и The Three Seas Writers and Translators’ Council (международна литературна организация със седалище на о. Родос).
Някои от книгите и постановките, които споменаваме:
През епизода преминават и Кристофър Марлоу, Бен Джонсън, Едмънд Спенсър, Филип Сидни, Миряна Башева, Иван Славейков и Иван Цанев.
Стихотворението „Есенна разходка със Силвия Плат“ от Александър Шурбанов от стихосбирката „Предслънце“ (изд. Скалино, 2016):
Есенна разходка със Силвия Плат
През есенния парк,
където
ти приживе не си била,
за който
не си и подозирала,
вървя със теб –
със всичко,
останало от теб
(а то е всичко) –
една жена без кожа,
гола-гола
като душа ранена,
синьо-бяла
от студ
и с макове
наместо устни,
и без очи –
с очи,
извърнати навътре.
Вървя със теб
през делничното утро,
празнично
от слънцето
и от разсипаното злато
под краката ни.
Поглеждам те
със ъгълчето на окото —
гола
и страшно уязвима,
и далечна.
През тебе
светлината се процежда.
Аз стъпвам по алеята,
а ти –
встрани,
по връхчетата на тревите
като по ножове.
И ето езерото.
По-нататък —
автомобилен шум –
тътнеж на буря.
Ти трепваш
и минаваш над водите
като отвесен облак.
Аз оставам.
Аз продължавам по брега
и пътят ми
е толкова безкрайно обиколен,
че никога
не ще те стигна вече.
Вил чете Шекспир и по-специално неговия Сонет 136 в ето този стар, но златен епизод
Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0