Четене му е майката

Художествена документалистика (с Димитър Кенаров)

Episode Summary

Последният за годината епизод посвещаваме на литературата, която обитава границата между художественото и действителното: художествената документалистика/журналистика a.k.a. nonfiction-а. Какво представлява този жанр, защо е непопулярен в България, въпреки че имаме традиция в него, как се пише и какво прави този тип литература, кои са книгите в задължителния списък за четене обсъждаме с писателя и журналиста Димитър Кенаров. В нашата част: желирана есетра, колоквиум, възлюбена, шрифтове.

Episode Notes

Последният за годината епизод посвещаваме на литературата, която обитава границата между художественото и действителното: художествената документалистика/журналистика a.k.a. nonfiction-а. Какво представлява този жанр, защо е непопулярен в България, въпреки че имаме традиция в него, как се пише и какво прави този тип литература, кои са книгите в задължителния списък за четене обсъждаме с писателя и журналиста Димитър Кенаров. В нашата част: желирана есетра, колоквиум, възлюбена, шрифтове.

Някои от книгите, които споменаваме:

 

Откъсът от Песен втора от „Песен на песните Соломонови“ (Издателство за поезия „Да“) в поетически превод на Иван Методиев: 

Гласът на обичания!, ето, той иде,

скача по планините, играе по хълмовете.

На сърна ми прилича моят възлюбен 

или на млад елен.

 

Ето, стои зад стената ни, 

гледа в прозорците, 

надниква сега през решетките.

 

Заговори ми моят възлюбен и рече:

Стани, мила моя, излез прекрасна моя!

Ето, зимата вече отмина 

и дъждът отваля и си тръгна, 

и избликват цветята по тази земя, 

и настъпиха дните на птичето пеене, 

гургулицата търси гласа си в земите ни; 

предусещат смокините първия плод 

и ухае цветът на лозниците.

Стани, мила моя, излез прекрасна моя!

 

Гълъбице моя в скалните пукнатини, 

в спотаенията на стръмнините!

Покажи ми лицето си, 

дай ми да чуя гласа ти, 

защото гласът ти е сладък 

и лицето – прекрасно.

Изловете лисиците, 

дето погубват лозята ни, 

изловете лисичетата, 

че лозята ни вече цъфтят.

 

Възлюбеният ми е мой и аз съм негова, 

сред кринове пасе своето стадо.

 

Догде денят довява хлад 

и сенките пробягват, 

върни се, мили, и бъди като сърне 

и като млад елен бъди 

в скалистите пътеки.

 

Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0